LeftRight

Библиотека


Психиатри и психолози са попитани за това, кое е най-дълбокото нещо, което някога са чували от своите пациенти. Отговорите са удивително дълбоки и те ще ви помогнат да разберете по-добре състоянието на пациентите.

1. „Аз не искам да убия себе си. Искам да  убия тази част от мен, която иска да се самоубие.“

2.  „Хората не вземат наркотици, за да се чувстват добре. Хората взимат наркотици, за да се чувстват по-малко зле.“

 

3. „Представете си да чувствате всяко малко решение  сякаш води до последствия на живот и смърт.“

4. „Липсваш на ръцете ми.“ (Пациент, описващ как е да се живее с тревожно разстройство.)

 

5. „Да чувствам болка е по-добре, отколкото да не чувствам нищо. (От десет годишно момче с аутизъм, което иска прегръдка. Може би едни от най-дълбоките думи, изричани някога.)

 

6. „Няма проблем, че нямам никакви приятели. Да имаш приятели те прави щастлив, но това не те прави добър човек. Знаеш ли кой е бил наистина популярен? Хитлер.“

 

7. „Чувствам се като призрак , бродейки невидимо в декорите на тези други щастливи животи.“ (От дете с аутизъм, което има трудности с печеленето на приятели.)

8. „Сякаш се спъвате и се намирате в момента, когато не знаете дали ще се хванете или не. Така се чувствам по цял ден.“ (От 56-годишен алкохолик.)

 

9. „Ние прекарваме целия си живот, опитвайки се да достигнем до определено място или да придобием някакви неща, за да можем да бъдем щастливи. Но истинското щастие е, когато разбереш, че никога няма да стигнеш до това място или, че дори когато го направиш, все още ще мечтаеш за ново място или нови неща. Щастието трябва да започне сега, с това, което имаме.“

 

10. „Аз те харесвам Петя, не ми пука какво казват гласовете ми за теб.“ (От пациент възстановяващ се от шизофрения)

 

11. „Аз не си взимам лекарствата, за да ме поправят, защото няма нищо лошо в мен. Взимам ги, защото всички останали са луди и аз трябва да се впиша.“

12. „Предполагам, че съм пропуснал прехода от времето, когато земята беше лава и въображаемите приятели са се превърнали в шизофрения.“ (От пациент с биполярно разстройство в старчески дом.)

 

13. „Алтруистичен любител на истината и красотата.“ След това го попитах как другите биха го описали: „Като женчо, вероятно.“ (Това е отговорът, който психотерапевт получава, след като е попитал пациент с биполярно разстройство как би се описал.
След което пациента е попитан как другите биха го описали. Пациентът отговаря:
„Като женчо, вероятно.“)

 

14. „Лекарството накара гласовете да си отидат.  Сега съм самотен.“

нямам думи
изгубих ги
всичките
по тебе
ще ти съчиня
нови
само наши
защото
не мога
да те обичам
с думи
с които
съм обичал

Августин Господинов
 

Острите игли,
съшиват ме наново,
с мразените прежди,
в океаните тревога.

Тънък дар мой си,
по острието се плъзваш.
Кристал опакован
във восък, замръзнал.

Плават огледала
на ситни частици,
натрошени времена,
горди, малки мушици.

Стържа със мисли,
по стените безкрайни,
оглеждат те и мене,
не вярвам във тайни.


Оближи устните ми,
разказвай желания,
които са красиви,
диви, дори малко пакостливи.
Нека да са тъмни,
демонични или крайно лирични.
Нека са!

Възбуждаш ме когато,
целуваш раните горчиви,
когато кървави следи оставяш,
по стаите ми скрити.
Цветята на забравата,
сутрин щом поливаш.
Нека са.

Плевели в ума ми се стичат,
небрежно,
изпиват го и чайки вълшебно крещят.
Нокти разпилeни в почвата газят
и питат наизуст къде е същността?


„МК-УЛТРА“ (MKULTRA) е програма разработена от ЦРУ с цел контрол върху съзнанието. Използвани са химикали и психотропни вещества, влияещи на съзнанието, предимно ЛСД, но също така и барбитурати, амфетамини, хероин, морфин, мескалин, псилоцибин, скополамин, марихуана, алкохол и други.

Оплетена в листите,
дълбоко засмени,
чернеят се мислите,
прозиращо бели.

Преструвай се тихо
и думи не казвай,
с болест заливай ме,
аз ще я смуча.

Иглите си играят,
с мен на пияно,
натискат клавиши
и сови крещят.

Картини танцуват
и смеят се грозно,
във злоба е изцапан
и от тебе смехът.

Sanata Vopilif
 

Тихо съм твоя,
малка забрава.
Лято изтичащо,
през пръстите жадно.

Открий ме ти,
защото реши да загубиш,
всяка моя малка,
бледа прашинка.
Плашеща,
дори на сън,
в отровените си,
болни звезди.

Потъвам в ураган,
от мисли тревожни,
надупчена извратеност,
силно безбожни.

Очите ми,
мастило съсипано,
капят утеха.
Разписват тревожност,
но са цел в силуета.


Когато погребах съвестта си,
а издишаше ти,
малка в съня си,
гладна бях!
Забих ножове,
в скритите тайни,
мечтани.

Презряни!
Умряли!
Ниско замряли!
Желани!

Наведох се,
високо да взема.
Розите съвършено разсмени,
помогни ми там!
С теб ще застанем,
без моят срам!

Мислите шават,
в скрито сияние.
Дихание!
Мечтание!
Ниско замряли!
В отчаяние!

Илюзиите шарят,
не ме е срам,
от твоят срам.
Не ме е страх,
от твоят страх.

Разкажи ми…


Университетски професор задал следния въпрос на своите студенти:
– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?

Един студент се изправил и смело отвърнал:
– Да, създадено е от Бога.
– Значи, Бог е създал всичко?
– Да, сър – потвърдил отново студентът.

Приливат изтощени,
крилати плевели засмени.
Аз съм синьо сито,
отсяващо се в теб открито.

Разчитам по устните ти в моите,
знам прозират във ума ти,
раните ми в твоите.
Помогни ми да се влея в смисъла,
да полудея.

Очите нищо пак не виждат,
разсъдъка е малко стиснат,
премира във страст дихание,
без мен е плашещо ухание.

Разчитам по устните ти в моите,
знам прозират във ума ти,
раните ми в твоите.
Помогни ми да се влея в смисъла,
да полудея.

Аз,
не,
виждам,
теб,
разкажи му,
Аз,
не,
виждам,
теб,
в своето усещане,
за чиста омраза.

Не можеш да обичаш,
ако не си способен да мразиш.
Лети със мен и се научи да газиш,
в моите бледи скрити мечти.
Забрави.

Sanata Vopilif