ян.
02

2015
Share: Share on Facebook0Tweet about this on TwitterShare on Google+0Share on TumblrTPin on Pinterest0Print this page

Видяно от 525 525



Първа сутра
Постигнете същността на двамата свидетели

Индивидуалност и личност са противоположни понятия. Индивидуалност на латински значи нераздвоен, неразполовен, равномерен; персона значи маска, житейска роля, положение.
Но у хората няма индивидуалност-тя се явява квинтесенция на битието, намираща се в нашия истински център, който наистина познава себе си.
Но ние нямаме център, ние сме шум, тълпа, дом, пълен със слуги, които непрекъснато се карат, защото хазяинът дълбоко спи.
И ние затова се нуждаем толкова от чуждо внимание, защото се опитваме да създадем поне псевдоцентър, който да замести истинския. След като сме загубили истинският си център, ние създаваме фалшив, който да ни даде чувство за единение, който да ни направи личност. Защото сме изгубили индивидуалността си.
Индивидуалността е вашето вътрешно съкровенно развитие, вашият растеж. За нея никого не можете да молите и никой не може да ви я даде. Индивидуалността е вашето собствено битие.
Но, понеже сте я загубили, вие се опитвате да придобиете характер, да станете личност. Затова вие имате нужда от другите, вие се оглеждате в другите, в тяхното мнение. Личността съществува амо спрямо другите, тя е фалшива, тя не е ваша същност.
Но вие се стараете да поддържате личността си, изисквате внимание, стремите се към успех…И рано или късно се уморявате, защото това е вкусна храна, но изкуствена храна, тя не дава жизнена енергия.
Вие привличате внимание към собствената си персона, създавате собствен характер, придържате се към морала…ставате наблюдаван от другите винаги и навсякъде, където има друго човешко същество. И лицемерничите. Ставате все по-морален и по-свят и по-наблюдаван, ставате изкуствен, губите себе си, придобивате фалшива личност. Ставате светец…фалшив и показен светец.
Но когато започнете да наблюдавате сам себе си, това е вече друг вид наблюдение, вие ставате свидетел сам на себе си, създавате в себе си нов вид съзнание. Това наблюдение вече е свидетелство, то създава съвършенно нов човек, то създава мъдрец. Мъдрецът е човек, който не обръща внимание на мнението на другите, той живее съобразно своята собствена природа, а не съобразно чуждите ценности. Той има собствено видение и мъжество да живее по този начин.
Мъдрецът винаги е непокорен, светецът-ортодоксален, покорен, обусловен, традиционалист. Мъдрецът е необусловен, непокорен, нетрадиционен. Той не зависи от другите. Той знае какво е свободата и познава радостта от свободата.
Болшинството хора ще разбират мъдреца неправилно, а на святия ще се покланят. Мъдрецът ще бъде осъждан от масите, може даже да бъде убит.
Христос го разпънаха, на папата се кланят.
Праведният владее характера си, мъдрецът-съзнанието. Там е огромната разлика, характерът се придобива с някакви скрити мотиви-да имаш повече почит в този живот, да те уважават и в края на краищата-да придобиеш повече земни блага. Съзнанието няма никакво бъдеще, никаква скрита мотивация; само по себе си то е радост. То не е средство за достигане на някаква цел, то е самоцелно.
Да бъдеш със светец значи да бъдеш с наставник; да бъдеш с мъдрец значи да бъдеш с Майстор.

Разберете принципите на двамата свидетели, избягвайте първия, потопете се във втория. Наблюдавайте обектите във вашия ум. Наблюдавайте мислите си, докато изчезнат, но когато изчезнат, не спирайте, не мислете, че вече сте пристигнали.
Сега трябва да направите още една крачка-започнете да наблюдавате наблюдателя. При наблюдението на ума, мислите изчезват. При наблюдение на свидетеля-последният се разширява, става всеобщ, космически.
Първата крачка е негативна-да се откажете от ума. Втората е позитивна-да се центрирате във вашето съзнание-наречето го Бог или Нирвана или както ви хрумне…

Втора сутра
Винаги се опирайте само на радостното настроение на ума.

Ако вие сте нещастни, това просто означава, че сте обучени на разни трикове как да бъдете нещастни. Нещастието зависи от състоянието на вашия ум. Има хора, които са нещастни във всяка ситуация, при тях определено качество на ума превръща всяка ситуация в нещастие. Когато им говорите за красотата на розата, те опонират, че тя има бодли, когато се радвате на прекрасния ден, те ще ви кажат, че денят е само междинно звено между две тъмни нощи. Милиони хора сами са понесли тежки кръстове, те са центрирани върху нещастието, те са съсредоточени върху негативното и си мислят :“Какво мога да направя, светът е пълен с нещастие“.
Но светът е абсолютно неутрален. В него има и рози, и бодли; и дни, и нощи. Единствено във ваша власт е кое да изберете. По този начин хората творят и ада и рая на земята.
Помнете, че не съществува само един свят, съществуват толкова светове, колкото и умове. Аз живея в мой свят, вие живеете във ваш. И световете не само са различни, те никога не се срещат.
Има две възможности. Политическият ум говори :“Изменете света!“. Религиозният ум казва: „Изменете състоянието на своя ум!“.
Политиката винаги мисли, че светът е неправилен. Че трябва да се промени обществото, икономиката, образованието и всичко ще бъде наред. Религията твърди, че светът винаги е бил такъв и такъв ще остане. Единственото нещо, което може да се измени, е състоянието на ума, съдържанието в ума, качеството на ума…
Винаги се опирайте на радостното настроение на ума. Нека това стане фундаментален закон на вашия живот, винаги, във всяка ситуация, търсете позитивното, жизнеутвърждаващото.
Опитайте! Опитайте тази нова перспектива на живот. Мислете от позицията на оптимиста. Не бъдете песимист. Песимистът сам създава своя собствен ад и живее в него…Вие живеете в света, който сам си създавате.
Бъдете оптимист! И ще бъдете удивено от факта, че самото съществуване ще започне да функционира по друг начин, то ще стане любяща майка за вас. При всеки възможен повод то ще започне да ви помага, ще ви стане приятел.
Да узнаете това-значи да познаете бога. Познайте това чувство, това великолепно и пронизващо чувство, че съществуването ви обича, съществуването ви помага, защитава ви; изпраща ви непрекъснато бесчислени благословии. Съществуването е милостиво към вас, вие не сте чужденец, съществуването е вашият дом…

Трета сутра
Дори и ако нещо ви води встрани, ако можете да го направите, това довежда до възпитание на ума.

Вие все още не сте буди. Понякога вие ще се колебаете, ще се отклонявате, ще се терзаете, ще се връщат старите ви навици. Ще бъдете печални и нещастни, сянка ще се спуска над вас и ще изчезват слънчевите върхове.
И в тези моменти, ако вие съумеете да бъдете внимателни към своята невнимателност, ако осъзнавате, че сте попаднали в капана на своята негативност; то това все пак е медитация, това е възпитание на ума, това пак е растеж.
Да, много пъти ще губите, ще падате и това е естествено…И много пъти ще забравяте, че това е естествено. Много пъти ще попадате в капан и ще забравяте, докато се научите да помните.
Ако попитате християнин, той ще ви каже да се покаете, да искате прошка…Атиша казва-достатъчно е да бъдете внимателни към своята невнимателност; достатъчно е да осъзнаете, че не сте осъзнавали, попадайки в капана…
Не е необходимо покаяние и разкаяние, достатъчно е да осъзнавате. Не се чувствайте виновни, това е просто път…по който всички вървим и падаме и ставаме отново и вървим…
Покаянието е уродливо, все едно да човъркаме раните си и да ги отваряме отново и отново. Човъркането на раната не може да я излекува.
Просто бъдете нащрек и осъзнавайте. Осъзнавайки, вие ще започнете да грешите все по-малко и по-малко, защото ще трупате повече знание за себе си и то ще ви помага.

Четвърта сутра
Винаги съблюдавайте трите основни правила.

1. Регулярност на медитативността (съзерцанието)
Помнете-много е трудно да създадеш медитативност и много е лесно да я загубиш. Всяко по-висше се достига с много труд и се губи за секунди. Това е качеството на висшето.
Винаги, когато има конфликт между висшето и низшето, печели низшето. Ако хвърлиш камък върху роза, розата ще загине, камъкът ще бъде непокътнат. Камъкът дори няма и да осъзнае, че е унищожил нещо прекрасно.
А цялото ви минало е пълно с камъни. Когато започнете да отглеждате розата на съзнанието в себе си, съществуват 1001 възможности старите камъни да я погубят.
Затова човекът на знанието ходи нащрек и живее внимателно. Не можете един ден да правите медитация, след това за една седмица да я забравите и после пак да се сетите за нея.

2. Не си губете времето за несъщественото, не го разпилявайте напразно.
Милиони хора се занимават с глупости и си губят времето непрекъснато. Убиват си времето…но времето е живот, така че те си убиват живота.
Който иска да стане буда, трябва да започне да ограничава несъществените действия, за да му остава повече енергия и време за съществените.
Търсещият трябва да бъде внимателен. Наблюдавайте собствения си живот, наблюдавайте какво правите с него. Защото за разцъфването на съзнанието е необходима много енергия и вие нямате право да я разпилявате в безмислени неща. Всичко качествено се случва само, когато сте препълнен с енергия.

3. Не се опитвайте да давате обяснения за вашите грешки и заблуждения.
Обяснявайки ги, вие всъщност ги защитавате. И тогава те отново се повтарят. Когато знаете, че сте направили грешка, не губете енергия в логически обяснения и разсъждения и не убеждавайте себе си, че всъщност нищо не е станало. Насочете вместо това енергията си в осъзнаване….

Тези три основни пункта способстват да прекратите изтичането на енергия от вас. В противен случай източникът ще продължава да влива енергия, но у вас ще има толкова канали за изтичане, че никога няма да станете пълен и препълнен с енергия

Пета сутра
Изменете своите наклонности и след това удържайте постигнатото

Изменете своята предразположеност, своето притегляне от ума. Като начало направете преход-от ума към сърцето. Това е първата необходима промяна. По-малко мислете, повече чувствайте, по-малко философствайте, повече постигайте интуитивно. Размишлението е много измамен процес, той ви дава чувството, че правите нещо значително. Но вие просто строите въздушни замъци. Мислите не са нещо друго, а въздушни замъци. Усещанията са по-веществени, по-съществени, по-реални. Те ви трансформират. Размишлението за любовта няма да ви помогне, но изпитването на любовта ще ви трансформира. Вашето его много обича размишленията, защото то се храни с фикции. То не може да схване реалността, мисленето е фикция. То е разновидност на съня, изострен, усложнен сън. Сънят е примитивно мислене, а мисълта е цивилизован сън.
Преминете от ума към сърцето; от мислите към чувствата; от логиката към любовта.
И второто изменение-от сърцето към битието. Това е един още по-дълбок слой в нас, докъдето даже чувствата не стигат. Запомнете тези три слоя: ум-сърце-битие. Битието е вашата най-чиста природа. Битието не е нито вашите чувства, нито още по-малко мисли. Битието е вашата чиста Съмност. Вие просто сте.
Размишлението е самолюбиво и егоистично, чувството е по-алтруистичност; битието е Не-егото. Отсъствие на его, липса и на его и на алтруизъм, а чиста спонтанност, съответстваща на всеки един момент. Стигайки до битието, вие не живеете съгласно егото си или чувствата си, а в съгласие с цялото.
Мисленето е половинчато, чувството е половинчато; битието е цялостно и само цялостността може да ви донесе удовлетворение.
От мисленето към усещанията; от чувството към битието; и от битието към небитието. И тук вие сте пристигнали. Вие изчезвате и си пристигате у дома. Вас повече ви няма и в същото време за първи път вие сте.

Шеста сутра
Не обсъждайте недостатъците

Умът има тенденция да обсъжда недостатъците на другите. Това помага на егото да се чувства добре-та нали всички са грешни. А когато всички са грешни, то спрямо тях ти се чувстваш направо светец. В резултат всички говорят за чуждите недостатъци и не само говорят, ами ги и преувеличават. Затова и толкова много се клюкари и бърбори. От това хората получават съзнание, че те са нещо много повече, те са далеч по-добри от другите.
Атиша казва: Не мислете за недостатъците на другите, това не е ваша работа; не се месете в чужд живот, това не ви засяга.
Но има големи моралисти, чиято работа е непрекъснато да обсъждат и порицават другите.
Атиша казва: Това е уродлива черта и освен това причинява огромна загуба на енергия. И не само това-това усилва чувството за превъзходство, усилва егото и пречи още повече.
Но помнете, не обсъждайте не само чуждите недостатъци, не обсъждайте също така и своите. Психолозите подозират, че биографията на Св. Августин е неистинска. Той се е прилепил и преувеличил своите пороци. В същност той не е бил толкова лош. Но човек е наистина невероятно същество. Ако започнете да се хвалите с достойнствата си, изпадате в крайност. Но, ако започнете да обсъждате недостатъците си, също изпадате в крайност.
Св. Августин се хвали със своите недостатъци и грехове; така той подготвя котекста, подготвя извода. Той се е издигнал от такъв ад и сега е станал толкова свят! Сега неговата святост изглежда неимоверно по-голяма, отколкото ако преди е бил съвсем нормален човек.
Не мислете за това, което касае другите.
А всъщност вие това правите през цялото време. Изхвърлете това и го изхвърлете незабавно. Животът ви е твърде кратък и той непрекъснато изтича между пръстите ви. Бъдете благоразумни и не губете времето си в обсъждане на другите.

Следваща сутра
Първо започнете работа срещу вашия главен недостатък

Гурджиев често е казвал на своите ученици-Най-главното, най-важното е да разберете своята най-характерна особеност. Каква е вашата най-главна беда? Какъв е вашият характерен признак на безсъзнателност?
При всички е различен. Някой е завладян от секса, друг от алчността или злобата…Вие трябва да си изясните какво основно владее вашия ум. Затова си изяснете коя е основната черта на характера ви, върху която е изградено цялото ви его. А след това непрекъснато я осъзнавайте. Защото тя може да съществува единствено в случай, че не я осъзнавате. Недостатъците ви изгарят в пламъка на осъзнаването.
И помнете, помнете винаги, че в никакъв случай не трябва да култивирате противоположната черта. Някой си казва-до сега бях завладян от злоба, сега ще култивирам състрадание….Хората непрекъснато преминават от едната крайност в другата-това не е трансформация, това е все същото махало, движейки се от едната крайност в другата. А махалото трябва да спре по средата. Това е и чудото на трансформацията. Вие просто трябва да осъзнаете-Това е моят основен капан. Това е камъкът, от който се препъвам отново и отново. Това е коренът на моята безсъзнателност, на моето безсъзнателно състояние.
Спрете махалото по средата и със спирането му, спира и времето. Вие неочаквано попадате в света на безвремието, безсмъртието, вечността.

И последната сутра
Оставете всякаква надежда за резултат.

Умът винаги е ориентиран към резултата. Умът никога не е заинтересуван от савото действие и ако се изхитри да постигне нещо без да действа, той го предпочита. Затова образованите хора стават толкова хитри-защото умеят да намират най-краткия път.Образованите хора не стават мъдри, те стават просто умни.
Умът, егото са насочени към резултата. Битието не е насочено към резултата. Медитацията се открива само на този, който не очаква резултат.
Има една много древна история. Един човек много се интересувал от себереализация. Всичките му усилия били насочени към това да намери подходящ учител и той години ходел от един на друг, започнал да остарява и станал много измъчен.Веднъж чул, че истински учител може да намери в Хималаите, никой не го знае къде е точно, защото се мести от място на място. Нашият човек бил вече доста стар, но събрал мъжество, работил 2 години, за да изкара пари за пътуването, след което на кораб, камила, кон и пеша стигнал Хималаите и започнал да разпитва за учителя. Две години той скитал из Хималаите, поддържайки се само с диви плодове и веднъж най-накрая видял една малка колиба.Пропълзял със сетни сили вътре-нямало дори и врата, но в нея нямало никой. Изпълзял някак си навън, проснал се на тревата и казал: „Предавам се!“ Така лежал той под слънчевите лъчи, лъхан от хладния хималайски въздух и…за пръв път в живота си започнал да усеща блаженство. Всичките му мисли изчезнали, почувствал се лек и безтегловен, преобразил се без каквато и да е причина-защото нищо не бил направил за това. И тогава осъзнал, че някой се е навел над него. Отворил очи и видял един много древен човек. Това бил учителят, който му се усмихнал и казал: „А ето ти накрая пристигна. Чух, че нещо си искал да ме питаш.“
А човекът отвърнал: „Не.“ И тогава старецът се разсмял и казал-Ето сега вече знаеш какво е медитация.
Това потвърждение „Предавам се“, тази капитулация дошла от самата сърцевина на битието на този човек. В тази капитулация изчезнали всички усилия на целеустремения ум. И той вече не бил предишния човек. И блаженството се спуснало върху него. Той бил безмълвен. Той бил никой. И се докоснал до пределния слой на медитацията.
Медитацията е нецелеустремено състояние на ума.
Тази последна сутра има огромно значение. Оставете всякаква надежда за някакъв резултат. И тогава няма нужда да ходите никъде. Бог ще дойде при вас. Кажете „Предавам се“ и тишината и благодатта ще се спуснат върху вас.
Медитирайте върху тези сутри, те са предназначени само за медитиращи.
Атиша не е философ, а сиддха Буда. Това, което той говори, не са умствени спекулации, а ясни и точни инструкции, даващи се само на този, който е готов за странство в Неизвестното.



Вашият коментар