LeftRight

най-добрите често умират от собствената си ръка
просто за да се махнат,
а тези които остават
така и не могат да разберат
защо му е притрябвало на някой
да се махне
от тях

Чарлз Буковски
 

Да, вещица. Не принцеса. Принцесата е неговата фантазия за първата любов – ефирна, нежна, сладка, случила се вече… загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство…
Вещицата е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но на него му се иска да я спаси… от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно…
Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае за усмивката й. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща – неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, хаотична или неясна. За него обаче тя е магия… или проклятие…Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица – танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата.Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо…Знам защо – пълно е с принцеси…


One two three four
Ooh ooh
While the sun hangs in the sky and the desert has sand
While the waves crash in the sea and meet the land
While there’s a wind and the stars and the rainbow
Till the mountains crumble into the plain
Oh yes, we’ll keep on trying
Tread that fine line
Oh, we’ll keep on trying
Yeah
Just passing our time
Oh oh
While we live according to race, colour or creed
While we rule by blind madness and pure greed
Our lives dictated by tradition, superstition, false religion
Through the eons and on and on
Oh, yes, we’ll keep on trying, yeah
We’ll tread that fine line
Oh oh we’ll keep on trying
Till the end of time
Till the end of time
Through the sorrow all through our splendor
Don’t take offence at my innuendo
Duh duh duh duh duh duh duh
Duh duh duh duh duh duh duh duh duh duh duh
You can be anything you want to be
Just turn yourself into anything you think that you could ever be
Be free with your tempo, be free, be free
Surrender your ego be free, be free to yourself
Oh oh, yeah
If there’s a God or any kind of justice under the sky
If there’s a point, if there’s a reason to live or die
Ha, if there’s an answer to the questions we feel bound to ask
Show yourself destroy our fears release your mask
Oh yes, we’ll keep on trying
Hey, tread that fine line
(Yeah) yeah
We’ll keep on smiling, yeah
(Yeah) (yeah) (yeah)
And whatever will be will be
We’ll just keep on trying
We’ll just keep on trying
Till the end of time
Till the end of time
Till the end of time

„Still Hurts“

Help me, I’m stuck
Marooned inside my skullI can’t escape
A prison I can’t break

These feelings never help me
I want an easy mind
I hear the judge is judging
Shut up, shut up
Shut up, shut up
Shut up

Each year
It gets worse
It won’t stop
Still hurts

I give up, you’ve won
I give it all to you

I’m helpless, I’m dumb
I’ve watched the world on mute

These feelings never help me
I want an easy mind
I hear the judge is judging
Shut up, shut up
Shut up, shut up
Shut up

Each year
It gets worse
It won’t stop
Still hurts

Each year
It gets worse
It won’t stop
Still hurts

Each year
It gets worse
It won’t stop
Still hurts